Натриевата основа (NaOH, натриев хидроксид или сода каустик) е безцветен основен хидроксид с йоннокристален строеж, получен при взаимодействито на метала натрий с вода. Гранулираният и ситнокристалният натриев хидроксид има бял цвят. Има плътност 2,130 g/cm3, Mr=40, tт=322 °С и tк=1 380 °С. Кристалната му решетка е изградена от положителни натриеви йони (Na+) и хидроксидни аниони (OH-). Натриевата основа е изключително хигроскопично съединение – има голяма разтворимост във вода, привлича и влагата от въздуха. При разтваряне във вода се отделя голямо количество топлина, при което разтворът може да изкипи. Съединението е силен електролит и се приема за напълно дисоциирано във водни разтвори. Като много реактивоспособно вещество на практика не се среща в природата. Корозивността на натриевата основа се дължи на това, че разтваря добре мазнини и белтъци, затова причинява изгаряния на кожата и очите, често по-тежки от изгарянията с киселини.